Блестяща адвокат Минкова!

Позволявам си да споделя впечатленията си от провелото се на 2.12.2021 г. съдебно заседание по делото за собствеността на язовир „Душанци“. Присъствах като жител на селото, на когото не му е безразлично каква ще е съдбата на най-ярката емблемата на село Душанци. Знам, че много хора се вълнуват от развоя на събитията и искат информация, но кой знае защо, такава няма. Нито една медия, местна, или национална не изпрати представител и не прояви интерес. Съжалявам, че няма официална информация от собственика – Общински съвет Пирдоп. За това пък се появиха коментари на хора, които не присъстваха на делото, но уверено разказват небивалици на принципа „Една жена каза.“ А община Пирдоп трябва да излезе с официална информация, защото няма от какво да се срамува. Защитата, наета от Общината в лицето на адвокатите Минкова и Вутов, беше много, много добра! Адвокат Минкова обори всички твърдения на вещото лице, посочено от „Аурубис“ и той на практика се съгласи с нея. Тъй като не умея да се изразявам кратко и много хора няма да прочетат поста ми до край, искам в началото да кажа някои много съществени неща, свързани с предмета на спора между община Пирдоп и „Аурубис“.

В публичното пространство много умело се налага твърдението, че е по-добре „Аурубис“ да е собственик на язовира, защото ще го поддържа по-добре. Трябва да се разбере от всички, че стената, кулата, всички съоръжения са собственост на „Аурубис“ и никой не го оспорва. Общински съвет Пирдоп е собственик на 942 дка земя под водата. През 2010 г. беше променен Законът за водите и водата от изключителна държавна собственост, стана собственост на притежателя на земята. От тази промяна идват и апетитите на фирмата. За това на делото се опитваха да докажат, че от 1992 г. до 2021 г. са похарчили над три милиона лева за поддръжка на язовира, но защитата на Общината обори това твърдение и накара вещото лице да потвърди извода й, че направените оперативни и капиталови разходи не са съотносими към 942 дка земя под язовира. Фирмата е правила разходи за поддръжка на собствеността си, но за земята не е похарчила нито лев. По- надолу ще разкажа подробно.

Другото, което трябва да се знае е, че „Аурубис“ не е единственият ползвател на водата от язовир „Душанци“. Много са фирмите, две големи и няколко по-малки, които са получили разрешително за водовземане от община Пирдоп по надлежния ред. Общината си има публичен регистър на издадените разрешителни с решение на собственика – ОбС Пирдоп. През годините няма върнати решения от областния управител. Очевидна е позицията на държавата, относно собствеността. Тя не възразява собственикът да вододава на когото реши.

А сега за делото, което е гражданско, проблемът – обществено значим, за това и достъпът до заседанието беше свободен. Заседанието беше много интересно. Правя уговорката, че не съм юрист и преразказвам като лаик, но схванах същността.

По искане на адвокатите на „Аурубис“ беше изслушано вещото лице Росен Стоянов. Имало е още едно вещо лице, но се е отказало, поради прекомерна заетост. Г-н Стоянов беше представил на съда множество справки и приложения, предоставени му от служители на „Аурубис“, представи справка и на самото заседание, която още никой не беше виждал, като каза, че я е получил предишния ден от фирмата и е извлечение от програмата САП. С всички сили вещото лице се опитваше да докаже, че „Аурубис“ са похарчили над три милиона лева за поддържане на язовира и че язовирът е част от активите на предприятието. Е, категорично не успя! Адвокат Минкова зададе много въпроси на господина, като основният, зададен многократно беше: Какви са разходите, направени от фирмата за земята под язовира, която е обект на спора и кога са направени? В предоставените справки има огромни суми за поддържане на съоръженията, административната сграда, за хладилник, микровълнова печка и др. Съоръженията безспорно са собственост на „Аурубис“ но спорът е за 942 дка земя под водата. Адвокат Минкова за пореден път настоя за конкретен отговор на многокранто поставения въпрос. Отговорът беше – почистване дъното на язовира през 2020 и 2021 г. за сумата от 4209 лв. Като се има впредвид, че справките са за периода 1992г.- 2021г., сами си отговорете защо е чистено дъното след започване на делото.

Адвокат Минкова, позовавайки се на справките, предоставени от вещото лице категорично заяви, че направените оперативни и капиталови разходи не са съотносими към 942 дка земя под язовира. Вещото лице не можа да я опровергае и стана ясно на всички в залата, че в предоставените му от „Аурубис“ справки не се съдържат данни за разходи за подръжка на земята. Тя постави на тясно г-н Стоянов и по темата за активите на дружеството, в които бил включен и язовира, като му зададе въпрос за акциите и тяхната съотносимост към земята.

Адвокатите на „Аурубис“ не успяха да постигнат целта си с вещото лице и поискаха от съда да бъде изслушан техният свидетел – Политими Паунова, капацитет в областта на цветната металургия. С разказа си за връзката й с бившето МДК, тя с нищо не допринесе за изясняване на спора за земята. Твърденията й бяха верни и общоизвестни, но нямаха никаква връзка със собствеността на земята. Тя твърдеше, че водата за металургията е точно толкова нужна, колкото и токът и че язовир „Душанци“ е обслужвал МДК. На въпроса на адвокат Минкова, знае ли, дали язовирът има и други ползватели, госпожата отговори, че са говорили пред нея, че водата се ползва и за поливни нужди. Тя не се позова на никакви документи, а на разговори, проведени пред нея преди десетилетия. Не стана ясно на никого защо металург коментира въпроса за собствеността, без да се позовава на канкретни документи. С цялото ми уважение към госпожата, присъствието й на това дело беше меко казано нелепо. Буди недоумение изборът на свидетел от страна на адвокатите на „Аурубис“. Но този избор може само да ни радва.

Следващото заседание ще е на 10 март 2022 г. от 15 ч. в Софийски окръжен съд. На него ще се яви ново вещо лице по искане на защитата на „Аурубис“. Надявам се на по-голям интерес – медиен и от страна на собственика ОбС Пирдоп, защото в случая мълчанието не е злато, а е „мълчанието на агнетата“, които чакат своето заколение. Докато мълчим, бариерите и табелите около язовира, които ни предупреждават „Частна собственост! Влизането на външни лица строго забранено!“ се множат. Очаквам поредната предупредителна табела да бъде поставена още на „Граматник“.

Нямам представа кога ще завърши делото, нито кой ще спечели. Въпреки, че везните сега са наклонени към нашата страна, от житейския си опит знам, че справедливостта и истината нямат нищо общо с правото, особено с българското правораздаване. Понякога процедурна хватка, или нещо извън съдебната зала, обръща нещата и везните рязко отскачат в другата посока. Но… до март месец много вода ще изтече от язовира и за късмет – промяната идва с пълна сила точно сега, млада и борбена. Дай, Боже, във всички области и в съдебната система!