В памет на Тодор Ненчов – Душанцалията,
копривщенски въстаник, делегат на Оборище.
Обесен на 15 юли 1876 г.
на моста на река Марица в Пловдив
Ех, Тодоре, брате, не пусна в Душанци,
та нито в Копривщица корен.
Така е – от грубо сукно изтъкан си,
хлапак твърдоглав, непокорен.
Загони далечни, незнайни предели,
земи и морета премина.
Години проскита, пари напечели.
Но чужда е пуста чужбина…
Дойде си. Не стока за пóтреб домашен,
не дарове тежки докара –
барут бе товара ти тежък и страшен.
Той ти бе и кяра, и дара…
Сгоди се – то време ти беше отдавна,
но сватбата нека почака.
Задава се друга – всеобща и славна,
венчилото там е байряка.
Барут запритуря – ех, същия все си –
барутна несдържана сила…
А щом от Оборище огън донесе,
той бързо намери фитила.
Но сбъркахте лошо!… Под ножа пририта
зла паплач от цигани голи,
а друга – по-черна, продажна и сита
остана да сочи и коли…
***
Вериги… И път, дето цял те изцежда…
И зверства, и жажда… Голгота!
Зандан… И присъда … И луда надежда:
“Пари!… И дарен е живота!…”
Две мили създания литват тревожно –
“Парите! Парите до три дни!…”
Но кой сатана поглумú се безбожно
над тия душици невинни!…
***
Огромна змия е бесилката сякаш
с отровно изплезено жило…
“Ех, Тодоре, доблестна смърт да дочакаш –
не сватба, тъй писано бúло…
Но виждам, дошли са ми тук и дечица.
А мойте са, ех, неродени…
Нá, скътал съм някоя бяла парица –
симид им купете от мене.
А нека остане и хак за палача –
Зер труд е, полага се плата…
Хей – там, не плачете! Аз, вижте не плача…
Ще бъде България, братя!…”
Но ето ги двете че припкат – сестра ти
и твойта жена невенчана…
Висиш и немееш… Ех, Тодоре, брате,
пак сватбата твоя не стана…
Иван ПЕХЛИВАНОВ, 1996 г.
Правнук на заклинателя на копривщенските бунтовници поп Никола Белчов, който е обесен в същия ден 15 юли 1876 г., на Джумаята в Пловдив