ТОДОР НЕЙЧОВ – ДУШАНЦАЛИЯТА е най-големият човек, който през XIX век село Душанци даде на Родината. Името му може да бъде открито в скромния надпис на паметника на Оборище и в по няколко реда от старите книги за Априлското въстание.
Тодор е роден през 1846 г. в семейството на Нейчо и Тодора Искрови. Баща му притежавал малко ниви и ливади, но бил буден селянин и успешно развил абаджийство и търговия. Потръгнало му, но този занаят го отвел надалеч от родното село, от дом и семейство. Кръстосвал до Филибе, Едирне, Истанбул. По-късно стигнал Анадола, Измир, Египет, по-трайно се установил в Кайро. След шест години гурбетчийство, вече замогнал се и дори позабогатял решава да се върне у дома. Но нямал късмета да види младата си невеста и двете си деца. Малко преди да стигне селото е убит и обран от разбойници.
Тодор завършва първоначалното си образование в килийното училище на даскал Костадин. Бил надарен момък, отличавал се със своя пъргав и подвижен ум, но и с многото си буйства, заради които даскал Костадин често го наказвал, но и много го обичал. След трагичната смърт на баща му той не може повече да продължи образованието си и майка му била принудена да го даде за ратай на турския бей. Будният младеж трудно понасял тормоза от бейския син и подигравките на неговите приятели, докато един ден избухнала свада, която завършила фатално за сина на бея. След тази случка, място за Тодор в Душанци нямало. Цяло лято скитал из околните гори, свързал се с четниците на Дончо Ватах войвода. Когато наближила зимата, майка му продала къщата в Душанци и се заселили в Копривщица.
В Копривщица Тодор започнал да се учи за шивач абаджия. Скоро заминава за Одрин, оттам в Цариград. С абаджийството му не провървяло, та започнал търговия. Прехвърлил се в Египет – Кайро и Александрия. Там намерил приятели на баща си и с тях заработил добре. За няколко години се замогнал. Наред с това възмъжал, запознал се с много хора и научил много неща. Интересувал се от международна политика и непрекъснато следял събитията на Балканите и в своя роден край – по това време из Египет сновели много българи, между тях доста копривщенци и затова Тодор бил добре информиран за това, което се случва в България и Средногорието. Най-вероятно тук се запознал и с Гаврил Хлътев (наречен по-късно Георги Бенковски).
Макар да имал състояние в Кайро, Тодор Нейчов се прибира в Копривщица, влиза в състава на местния революционен комитет и заедно с Каблешков, Волов и Бенковски започва бурна революционна дейност в IV революционен окръг. От Египет закупил със свои средства значително количество и донесъл успешно в Копривщица сяра за производство на барут. Обикалял съседните селища и подготвял селяните за предстоящата борба. Заради тази му трескава и всеотдайна дейност, революционният комитет в Копривщица единодушно го изпраща като представител в Първото Велико Народно Събрание на Оборище. Избран е за член на комисията, която след бурни разисквания на 15,16 и 17 април 1876 г. в къщата на Иван Леков в Панагюрище изработва бойния устав, плана и програмата на въстанието.
След преждевременното, но бурно и вдъхновено начало на въстанието, когато конакът в Копривщица бил превзет, Тодор заминава из околните села, за да ги вдигне на бунт. От Душанци той извел цяла чета, с чиято помощ възстановява революционната власт в Копривщица, където междувременно е настъпил обрат.
След погрома на Априлското въстание Тодор е заловен, съден и обесен в Пловдив.
Основните сведения за този голям герой идат от преданията на стари душанчани. Жив и емоционален разказ за живота на ТОДОР НЕЙЧОВ – ДУШАНЦАЛИЯТА, както и препратки към исторически документи и факти, ще намерите в книгата „Из летописа на село Душанци “ (издание 2012 г, стр. 32)