Барелеф, Рисмки мост, село Душанци

Душанци завинаги

Душанци! Древно селище с богата култура, интересна и многовековна история.  Земя от  дълбока древност, още от времето на Омир и Троянските войни.  Едно малко кътче от колорита на красивата ни България, кокетно сгушило се в полите на Средна гора и Стара планина.  То  е едно от най- старите селища в Средногорието. Потвърждават го множеството открити артефакти, които ревностно се пазят и съхраняват в летописа на селото. От време навреме  поглеждаме  към книгата и отваряме страниците, за да се разкрие пред нас историческото богатство на душанския бит и култура.  Историята има какво да ни предложи, има за какво да ни накара да мислим, има с какво да ни накара да се гордеем. Имена, дати, събития. И хора с богата душа. Сякаш от там идва и името му.

Мисията ни е да развиваме и обогатяваме историята на населеното  място. Да го насищаме с нови преживявания, да поддържаме жив диалога  местна власт – граждани, да работим с и в името на социално значими каузи.

Визията ни за бъдещето на хората, стъпващи върху душанска земя, е да бъде мирен, спокоен и хармонично подреден светът в малката ни общност.

Целта е една: Да успяваме заедно в свят на нови промени, големи предизвикателства и безкрайни възможности. Ще чертаем посоката всеки ден, стъпка по стъпка, един до друг и един за друг.

КРАТЪК ЛЕТОПИС
timeline_pre_loader

6 април 2012

Открита обновената и модерно оборудвана Здравна служба.

октомври 2011

Започва работа по интегриран воден проект (воден цикъл).

7 май 2011

Осветен е възобновеният параклис „Свети Георги”.

март 2011

Отворен за посетители е обновеният компютърен клуб към читалището „Светлина 1910”.

23 май 2010

Осветен е възобновеният параклис „Света Трóица”.

2009

Възобновен са параклис „Свети Георги”

Реконструиран е старият римски мост на „Куфорита“.

2004-2009

Ремонтирана е основно църквата „Св. Св. Кирил и Методий”, реставрирани са стенописите, благоустроен е църковният двор.

2008

Съборът на Петровден започва да се провежда на площада в селото.

Открита е аптека.

2007

Монтирана е нова цифрова телефонна централа с безжични телефони.

2006

Закрито е училището (на 146 години).

2005

Открит е паметникът на Тодор Душанцалията пред читалището.

Инсталиран е първият банкомат.

1995

Начало на кабелна телевизия.

1983

Открити са Чешмата-паметник на загиналите в Отечествената война, новата административна сграда на ТКЗС и Пенсионерският клуб.

пролетта на 1981

Дъждовен порой отнася моста на р.Манина.

70-те години

Изграждeна е канализация и цялостно са асфалтирани улиците в селото.
Реконструиран е пътят за село Антон. Изградени са мостове на реките Манина и Дебелска.

1979

Открити са Братската могила и паметникът на съветските летци в м.Дълбочица.

1978

Влиза в експлоатация телевизионният ретранслатор на  връх „Климаш“.

1972-1973

Изграждат се новият мост над река „Тополница“ при „Табаната“ и път над
„Селище“ за „Бобьовица“.

1972

Сутеренът на читалищната сграда е преустроен в зала за тържества.

1971

Язовир „Душанци” е изцяло завирен.

На 18 юни, край язовира се поставя началото на традиционния общоселски събор.

1970

Официално е открит язовир „Душанци” с почивна станция (профилакториума) на МДК-Пирдоп.

1968

Открита е новата сграда на селсъвета, с поща, здравна служба и магазини. Започва работа „Цеха“ (метален цех към ТКЗС).

1966

Завършено е напълно водоснабдяването на селото, включени са всички къщи.

февруари 1963

Открита е новата детска градина.

февруари 1963

Новото училище е официално открито.

септември 1962

Първите ученици влизат в новото училище.

1961

Започва строителството на язовира.

Заработва баластриерата (баластерната).

1960

Открита е новата читалищна сграда.

50-те години

Начало на редовните автобусни превози до Пирдоп (във връзка със строителството на МДК).

Построени са мостът на Бузлучово, горските пътища в Куфорита, Рорач и Бобьовица.

Южно от селото са изградени рибарници на ТКЗС.

1959

Построена е фурната (с магазин) в долния край на селото.

1958

Разширява се водопроводната мрежа в селото.

1954

Построена е новата сграда на Потребителната кооперация (Кооперативния дом).

1953-54

Изгражда се „стана“ на МТС (Машино-тракторна  станция).

1952

Построена е помпената станция.

1951

Изградено е младежко звено в ТКЗС, което обработва свой отделен блок „Младежкия“.

1950

Селото е изцяло електрифицирано и радиофицирано. Открита е Пощенска станция.

23 януари 1949

Учредено е ТКЗС (Трудово кооперативно земеделско стопанство).

октомври 1944

Костите на убитите душански ятаци са пренесени от Елин Пелинско и препогребани в „Братската могила“.

16 юли1944

Партизанският отряд „Георги Бенковски” завладява селото.

4 ноември 1943

Партизанският отряд „Георги Бенковски” завладява селото.

1940

До мелницата е монтирана турбина и заработва електрическа централа, която осветява селото.

Създадена е Трудово-горска-производителна кооперация с гатер-банциг и дърводелска работилница на „Куфорита“.

Построено частно дървопреработвателно предприятие в м.“Оджов дол“ (начало на ДИП-а).

1934

В м.“Доновите бостане“ е открита модерната кооперативна валцова мелница, задвижвана с водна сила чрез бент и канал от река Тополница.

1925

Създаден е духов оркестър към читалището.

1922

На 12 юни (след Деветоюнския преврат) е разтурена Душанската комуна).

Открита е прогимназия в селото

13 ноември 1910

Образувана е Кредитно-потребителна кооперация „Климаш” с 28 учредители.

1886

Селото е влиза в пределите на Княжество България (Софийско окръжие, Пирдопска околия).

5 юни 1885

Осветена е църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Пръв свещеник е поп Рашко Стоянов Заеков от Копривщица.

1882

Построено е училището в центъра на селото. Завършен е и строежът на новата църква „Св. Св. Кирил и Методий”.

1880

При преброяването жителите са 442, от които: 372 българи; 46 турци; 24 цигани.

1879 – 1885

Селото е в пределите на Източна Румелия (окръжие – Пазарджишко, околия – Панагюрска, община – Копривщенска).

3 януари 1878

Освободено от турско робство.

1876

Образуван е революционен комитет. Изработва се барут за въстанието. На 20 април е получено Кърваво писмо от Копривщица.

1860

Основано е първото училище по инициатива на селския мухтар (кмет) Лало П.Продьов. Пръв учител е даскал Костадин Тодоров от Пирдоп.

1847

Името на селото се споменава в разказ на Найден Геров.

Началото на ХІХ век

Селото е разорено от кърджалии. Няколко години по-късно започва новото му изграждане на днешното място.

Края на ХVІІІ – началото на ХІХ век

Селото принадлежи към Панагюрска околия (според печат с името Душанци, намерен през 1970 г.).

1430 г.

Душанджа е записано в Тимарския Дефтер (официално обширно преброяване на населението и данъчен опис на селищата).

ХІІІ век

Първи писмен документ, в който се споменава името на селото – приписка в едно Евангелие, принадлежало на църквата „Свети Спас”.

VІІІ – ІХ век

Районът е в пределите на Първата българска държава (ц︢рьство бл︢гарское), основана от хан Аспарух.

ІІІ век

През 1972 г. край селото са намерени 1105 медно-сребърни монети от това време, сечени от римски император.

VІІ – ІV век пр. Христос

От този период в района са открити керамични находки, свидетелстващи за човешко присъствие.
Село Душанци, панорама изток

Душанци днес

Душанци е село в Западна България, разположено в най-югоизточната част на Златишката котловина, на запад от Пирдоп (8 км) и от София (90 км).

Подробности