Всеки човек е ковач на своето щастие,
Винаги прави всичко по съвест!
Старай се да не се обиждаш на никого. Никога не се сърди. Никога не настоявай. Когато направят нещо не по твоему, казвай: „Слава Богу! Слава Богу!” Човек трябва да обуздава себе си.
Всички беди и нещастия ни се изпращат, защото нямаме смирение. Трябва да живеем както повелява Бог, а не както на нас ни се иска. Нищо не се случва без Божията воля. В нашия живот няма нищо случайно. Моля Господа, да бъде всякога на мене Неговата воля.
В скърби прочети три зачала от Светото Евангелие.
Ако те нападне униние, чети житията на светиите. Старай се да прочетеш поне по няколко изречения от тях. Те са като благодатен дъжд за душата, който освежава, ободрява и радва.
Когато ти е тежко, помисли, какво Му е било на Спасителя на кръста. Краят е близо, животът ни преминава бързо. Ние сме гости на земята, прелетни птички.
Винаги помни словата: „Зима люта, но Рай сладок”…
Свято и строго пазете нашата православна вяра както в нейните канони, така и в нейните догмати. Приспособявайте не вярата към своя живот, а своя живот към вярата. От истинната православна вяра черпете цялото свое щастие. Тогава ще бъдете истински синове на Православната Църква и Господ ще излее на вас още тук Своите неизказани милости.
Някой може да каже: „Защо трябва да пазим вярата в Христа и да се стремим към придобиване на други християнски добродетели? Не е ли достатъчно да имаме само любов, за да се удостоим с вечното спасение?” Такива въпроси възникват само у тези, които нямат никакво понятие за християнския духовен живот. Възможно ли е да се изкачите на планината, без да преминете през нейното подножие? Разбираемо е, че е невъзможно. Точно така не може без основата на всички християнски добродетели да достигнете до техния връх – любовта.
Нека да помним, възлюбени в Христа чеда мои, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр. 11:6), че без светата православна вяра няма Божия благодат, няма и истинска любов към ближния, а има само гибелен егоизъм и пусти слова за любовта, както у еретиците и сектантите. Затова полагайте усилия свято и строго да пазите православната вяра, а заедно с нея всякога да имате и благодатна, истинна любов към ближния.
Нека да помним, възлюбени в Христа чеда мои, че „без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр. 11:6), че без светата православна вяра няма Божия благодат, няма и истинска любов към ближния, а има само гибелен егоизъм и пусти слова за любовта, както у еретиците и сектантите. Затова полагайте усилия свято и строго да пазите православната вяра, а заедно с нея всякога да имате и благодатна, истинна любов към ближния.
