Когато те застигне отчаяниe, разочарование,
когато започнеш да се питаш: „За какво живея?”, когато ти иде да убиеш някого, нещо, себе си, спри се! Седни, пусни си някое любимо изпълнение – било 100 каба гайди, било Анелия, било Бетховен или Шаде, изпуши една цигара (ако пушиш), сипи си малко вино, и… Обърни се назад. Виж, какво си създал – каква картина, каква градина, какво цвете си посадил, колко дърва си наредил в дърварника, каква баня си облицовал с плочки, какво детенце подскача около теб, чуй как шумят колите по булеварда, чуй как косовете и славеите се надпреварват да ги забележи бъдещата им любима, как ти се гали котката, как те гледа кучето, как блеят агънцата в кошарата ти, какви стихове са звучали в главата ти, как е живял Робинзон Крузо, как се е справил Граф Монте Кристо, как Моцарт е писал музика на 4 години …
И си кажи:
„Майната им на всички некадърници, посредствени личности, продажници, маниаци, ненормалници… Аз съм част от Вселената, атом от всички тези звезди там, горе, аз съм си Аз и нищо не може да ме пребори! Напред, човече, твори и създавай нещо ново, нещо още по-добро!”