През 1933 година къщата на Васил Левски била запустяла, порутена, дворът ѝ бил буренясал. Съседът, роднина на Апостола, турил ръка на имота. Дори построил в него тоалетна с истинска порцеланова чиния.
Кметът и общинските съветници в Карлово решили да я съборят, за да мине улица през това място. Решението било взето без възражения. Какъв е проблемът да бутнем къщата на Апостола? По-важно е да имаме улица, нали така?
За късмет, по това време в Карлово пристигнал първият български кинорежисьор Васил Гендов („Българан е галант“, знаете). Дошъл да снима филм за Левски („Бунтът на робите“).
– Побързай с филма – казали му местните хора, – щото тая къща скоро няма да я има.
Гендов побеснял, отишъл в кметството, но там му казали:
– Това е положението. Решението е взето. Къщата ще се бута.
Васил Гендов се сетил, че има роднина, командир на 21-ва средногорска дружина, разположена в Карлово – полковник Петър Димков (да, същият, лечителят). Достоен български офицер. Отишъл Гендов при него и му разказал случая. Когато Димков разбрал, че има кметска заповед да бъде съборена къщата на Апостола, изпратил 12 войници от дружината да охраняват къщата и им наредил, ако някой от общината тръгне към къщата, да стрелят на месо.
Полковник Димков веднага предприел действия за отмяна строителните книжа, които още същия ден се увенчали с успех, след заповед от София. В следващите месеци организирал акция по възстановяването на къщата, събрал пари и материали, изпратил войници да работят. Значителна сума дарили карловските турци, които тогава приемали своя съгражданин за борец срещу произвола на султана. Създаден бил и инициативен комитет, начело с кмета.
Днес главната улица в Карлово носи името „Васил Левски“ и прави два плавни завоя за да заобиколи къщата на Апостола, която сега е музей.
Така двама големи българи – Васил Гендов и Петър Димков, спасили къщицата на Васил Левски.
Ако не бяха те, днес можеше и да я няма.
