Всяка общност си има свои характерни белези, заради които тя ти става симпатична или не чак толкова. Една от тези особености е езикът – диалект, специфични думи и фрази, анекдоти, истории. С една дума, всяка общност си има филология. И философия.
башка̀
Преди години, село Душанци беше важен и известен в цялата страна район за производство на качествени картофи. Основна заслуга за това имаше Ваньо Агранома (Иван Костадинов), който научи хората да го правят добре. Не само „текезето“, а и всяка къща гледаше барабой. Само не знам защо, мястото (и сега) се нарича бостан (според мен, бостанът е с дини).
През есента, когато се събираше барабоят, полето гъмжеше от хора, а пътищата се задръстваха от каруци с пълни чували. Та, след като барабоят е наоран и преди да започне събирането, основният въпрос беше: ще го башку̀ваме ли? Това означава още на място да бъде сортиран в (най-малко) три партиди: ситен, семе и едър.
Анализ на професионалиста
Башка̀
(наречие)
Известен факт е, че диалектите в България са богатството на езика. В нашата страна няма регион, в който да се говори на книжовен език. Случвало ли ви се е, пътувайки в друга област, да чуете дума, чието значение не знаете? Със сигурност! Средногорието и речта, която използваме тук „преливат“ от такива примери. А ние, използвайки ги ежедневно, дори не подозираме колко много са те.
Имате ли думата башка̀ в речника си? И дори, и да не я използвате, когато общувате, със сигурност знаете нейното значение. Истината е, че най-голям отпечатък от годините в робство, в които е била България, е останал в езика ни. Такива думи се наричат „турцизми“ и те са най-многобройни от всички други думи-чуждици в нашия език.
БАШКА̀ означава отделен, друг, различен. В случая, използвайки я, ние я считаме за синоним на тези думи и така речта става по-колоритна.
