КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ГЛАСУВАЙ !
Статукво
Статукво, от латински Status quo – „състоянието, в което“:
- в международното право е термин, който изразява съществувало или съществуващо в определен момент фактическо или правно положение;
- в историята, политиката и дипломацията е термин, означаващ настоящето, съществуващо състояние на взаимоотношенията;
- в граждански смисъл то е трайно установено положение в обществото и липса на промени.
Нормално е статуквото да се харесва на едни и да е ненавистно за други. Първите се опитват всячески да го запазят, вторите – всячески се опитват да го променят. Обикновено тези, които пишат законите, пазят статуквото, защото са негов продукт и то ги храни. Една от най-важните им цели е ниската избирателна активност. Колкото по-малко избиратели подадат своя глас, толкова по-голямо е влиянието на купения вот и на „твърдите ядра“, а те пазят статуквото.
Твърди ядра и купен вот
Твърдото ядро на всяка политическа сила включва краен брой последователи, които са ѝ безрезервно предани по различни причини и винаги гласуват за нея. Една част от тях са идейно убедени и никакви аргументи „против“ не са в състояние да разклатят тяхната вяра. Такива хора е имало и ще има винаги, за всякаква идея. Друга част са хора (и техните семейства) на тиха службица, осигурена и покровителствана от политическата сила. Тя не изисква никакви особени умения, знания и старание, дава прилична, сигурна и редовно индексирана заплата и тези хора са напълно наясно, че ако властта се смени, тяхното благо работно местенце ще бъде веднага и безпроблемно заето от поредния предан кадър на новите. Публично известен е фактът, че административния (общински и държавен) щат у нас е силно раздут и деформиран. Трета част от твърдото ядро са субекти със силна икономическа зависимост – фирми на държавна хранилка, чиято цялостна и доста печеливша дейност е по обществени поръчки. Това е най-мобилната от изброените дотук групи – ако патронът реши, неговите работници твърде бързо могат да преминат от твърдото ядро на една политическа сила, към твърдото ядро на друга. Опитът показва, че много често тази група е част и от купения вот.
Описаното дотук с числа, в опростен пример
Да приемем, че имаме същите 100 избиратели с право на глас в Душанци, вкл. 30 от тях от групата на купения вот и твърдите ядра, при пропорционален избор (за парламент или за общински съвет). Местата в Общински съвет – Пирдоп са 13. При 100% избирателната активност, един общински съветник се избира с 8 гласа. Тежестта на купения вот и твърдите ядра е 30%, т.е. 4 места. За да манипулира решение на ОС тази група трябва да е мнозинство при вземането му, т.е. от 13-те члена 6 трябва да отсъстват или да бъдат мотивирани да гласуват „за“. Това е теоретически възможно, но практически малко вероятно. При по-ниска избирателна активност, например 50%, един общински съветник се избира с 16 гласа и тази група ще вземе 6 или 7 места. Тогава, за манипулация на решение на ОС са нужни 1-2 гласа, които много лесно се мотивират да отсъстват или да гласуват по определен начин.
Заблудата НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО
Или как с 30% от гласовете можеш да спечелиш 40% от местата?
Ниската избирателна активност е голяма радост за статуквото и най-евтиния път за печелене на избори, затова то се старае всячески да я осигури. През 2014 г., при управлението на ГЕРБ, подкрепено от Реформаторски блок и Патриотичен фронт, с правосъден министър Даниел Кирилов, в избирателната бюлетина е добавена позицията НЕ ПОДКРЕПЯМ НИКОГО. Предлог за това е, че предстои да бъде въведено задължително гласуване и е справедливо да бъде осигурена възможност на тези избиратели, които не желаят да гласуват, да изразят своя отрицателен вот. След туй пропагандната машина много лесно и бързо представи класическото „всички за маскари“ като „активна гражданска позиция“ и доста хора продължават да живеят в тази заблуда.
В аналогия с горния пример – 100 избиратели с право на глас в Душанци, вкл. 30 от тях е групата на купения вот и твърдите ядра, избор на общинския съвет с 13 члена. При 100% избирателната активност и 20% не подкрепям никого, подадените ангажирани гласове са 80, т.е. за избор на един общински съветник се нужни с 6-7 гласа. Ако избирателната активност е 50%, т.е. гласуват 50 души; от тях 20%, или 10 човека не подкрепят никого, тогава за избор на един общински съветник се нужни 3 гласа. Разликата е очевидна, законът дава възможност на 6 души да изберат един, но процедурата позволява това да направят половината от тях. Едва ли е нужен много разум, за да стане ясно, че ако наистина идеята е за усъвършенстване на избирателната процедура в полза на суверена, двете неща – задължително гласуване и „не подкрепям никого“, – е редно да бъдат въведени с един и същи закон. Не подкрепям никого е в сила вече 9 години, задължителното гласуване на избори е все още в дълбока тишина.
Броят на избирателите с редовно право на глас в Душанци на последните пет (парламентарни) избора от 2021 г. насам е 608 ÷ 611, а изборната активност е между 39% и 56% (най-високата от тях е на парламентарните избори на 04.04.2021). Това означава, че за избора на един общински съветник могат да се окажат достатъчни 18 ÷ 26 гласа, а за избор на кмет на първи тур 117 ÷ 168 гласа (на втори тур каквото – туй то). Вижда се, че и двете възможности са в твърде широки граници, затова
ГЛАСУВАЙ! НЕ ХАРИЗВАЙ ТОВА ПРАВО НА ДРУГ!