БРАТЯ ДУШАНЧАНИ!
Каквото можахме – сторихме! И сега оставяме труда си на вашето внимание и височайша преценка. С надеждата, че със скромните си сили, умения и знания сме успели да поднесем едно истинно и увлекателно четиво. Да наредим и покажем един летопис и вярна картина на нашето село – дано да е достоен за хилядолетната му, славна и героична, съзидателна и поучителна история, за достолепните ни и достойни предци, с които се гордеем. И да ви помолим за обективната ви оценка бележки и корекции. А и снизхождение ако някъде сме допуснали погрешки – неволни са. Или пък ако недотам добре и задълбочено сме изложили фактите, погрешно сме ги интерпретирали или нещо сме пропуснали – това сме успели да направим със скромните си възможности. А темата е пространна, безкрайна и едва ли е някому по силите да я разгърне докрай. Вярваме в нейното бъдеще – продължаване, разширяване, преиздаване. Иначе съвестно и старателно, с ентусиазъм и отговорност работихме. Дано и резултатът да е приличен.
А традицията изисква при завършването на книга да се дадат и няколко заключителни думи. Което често се оказва озадачаващо трудно, след като си написал стотици страници, срещайки се с много хора, прехвърляйки хиляди документи, снимки и други материали. И особено – когато в края на процеса осъзнаеш с каква непосилна тежест си се натоварил. Каква отговорност си поел пред цялото село и поколения напред. Защото – ПИСАНОТО ОСТАВА! Заедно с името на писалия…
Затова и не смятам за задължителното (въпреки традицията) много, много да „заключавам”. Само ще отбележа, че и тази книга се подхвана и докара (до печат), както и първото издание от 1998 г. (преди тринадесет години), видяха бял свят благодарение на инициативата на тогавашния кмет (1995-1999 г.) и през мандата (2007-2011 г.) ИВО ГЕОРГИЕВ. БРАВО И ПАК БРАВО! Че колцина селски кметове са и ще бъдат запомнени с издаване на история за родното си място?…
Делото достойно продължи и сегашния кмет на Душанци ВЕРА БОЙЧЕВА, избрана през есента на 2011 г. – личи се, че е учител – при това и литератор, с отпечатването на книгата. Съществена бе тук ролята и на секретаря на кметството Нели Николова – неуморим, ентусиазиран и много ефективен председател на читалището днес, за събирането на снимки и материали, сканиране и обработка, издирване на имена и данни от стари архиви на кметството.
Благодаря и на всички душанчани, сериозно и отговорно отнесли се към историята на селото ни, които предоставиха снимки, документи и други материали. Поклон пред паметта на баба Мария Дим. Балова, на баба Лала 301 Ник. Иванова обикновени селски женици, без особено образование и амбиции, които тихо, скромно, всеотдайно и с чувство за памет и дълг пред история и бъдеще са записвали с бисерните си почерци песни и обичаи от селото ни! Това са всъщност ДУШАНЧАНИ – отколе и занапред!
Признателност и благодарности и на наследниците на Панчо Балов, неговата съпруга и вярна съратница д-р Венета Б. Балова – кандидат на медицинските науки, на сина му – Димитър Балов за съдействието, отзивчивостта и помощта, за снимките, напътствията и уточненията по книгата.
А и на тези, които разказаха спомените си, на които помогнаха и с каквото могат, и така всички станаха съавтори на книгата. Тук специално трябва да благодаря и на секретар-библиотекарката на читалището в Душанци Делка Велкова за добротата и отзивчивостта като събирач и координатор, написала редовете за новата история на читалището, помогнала за книгата много, с всичко, за което я потърсих. Благодарности и на достойния душанчанин г-н Рашко Ценов за съдействието и съпричастността.
Благодаря за топлото отношение и насърчение на нашия земляк проф. Дойно Дойнов, на приятеля и колегата от Музей „Луканова къща” – Пирдоп д-р Иван Иванов. Както и на колегата и добър другар от Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов за добрите думи и оценки.
И разбира се на редактора и издателя на книгата Христо Ковачев – няма да обяснявам защо. Който е правил книги – той е наясно с тази изключително важна и неотменна за успешното издание роля.
Както и на най-добрият ми приятел още от студентските години – Павел Б. Николов, един от последните истински учители, компютърен магьосник и всестранно отзивчив в търсенето на информация всякаква за книгата.
Благодаря и на всички, които участваха активно в общественото обсъждане на книгата. В продължение на няколко месеца в края на 2011 и началото на 2012 г. текстът бе подложен на сериозно обсъждане и анализ, дадени бяха много ценни препоръки, снимки, уточнения и т. н. Дискусиите в клуба на пенсионера бяха задълбочени и протекоха с истинска загриженост и любов към Душанци, славните ни предци и героичната му история. За да бъде възможно най-пълен, точен и обективен текстът. В този смисъл това издание наистина стана „общоселско дело”, защото всеки, който пожела, имаше възможност да вземе участие в окончателното „редактиране и донаписване” на книгата.
Щастлив съм – мисля, че се изпълни пожеланието ни от първото издание през 1998 г. Е, не след няколко, както писахме тогава – след цели 14 години историята на Душанци отново видя бял свят в книга. Обхванала много още факти, съдби, стари и нови явления, личности. Надяваме се на интереса, вниманието и снизхождението на читателите. А дообогатяването, допълването и следващите издания на историята и занапред да продължи.
Дойчо Иванов
март 2012
Статия „Заключителни слова“
„Из летописа на село Душанци “
(издание 2012 г, стр. 299)